Judges 1

Авторът на книгата е неизвестен, но неговата дейност съвпада с ранния период от царуването на Давид (1010 – 970 пр. Хр.). От често повтарящата се фраза „По това време нямаше цар в Израил. Всеки правеше това, което смяташе за правилно“(17:6; 18:1; 21:25), може да се заключи, че по времето на написване на книгата в Израил вече е установена царска власт. Събитията, описани в книгата, обхващат период от 300 – 350 години: от завладяването на Ханаан (XIII в. пр. Хр.) до началото на управлението на Саул (около 1030 г. пр. Хр.). В книгата се разказва за Божия народ и неговите водачи, за блестящи победи и тежки поражения. Много пасажи се отнасят до отстъплението на еврейския народ от Божия закон и до наказанието му заради служене на други богове. Това води всеки път до политическа анархия и морална деградация на обществото.

УВОД

( 1:1—3:6 )

Окончателно завладяване на Ханаан след Исус Навин

1 ^a След смъртта на Исус израилтяните се допитаха до Господа : Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците?

2 ^b Господ каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му.

3 ^c Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него.

4 ^d И така, Юда отиде на бой; Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек.

5И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

6А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.

7 ^e Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря.

8 ^f Юдовите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града.

9 ^g След това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела.

10 ^h Юда отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай;

11 ⁱ и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер).

12 ^j Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена.

13 ^k Превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

14 ^l И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев ѝ каза: Какво ти е?

15 ^m А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев ѝ даде горните и долните извори.

16 ⁿ И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители.

17 ^o Тогава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма.

18 ^p Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

19 ^q Господ беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

20 ^r И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими.

21 ^s А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес.

22 ^t Също и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

23 ^u Йосифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз).

24 ^v И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме.

25Той им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

26И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.

27 ^w Манасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя.

28А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.

29 ^x Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях.

30 ^y Завулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

31 ^z Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

32 ^aa а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

33 ^ab Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък.

34И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;

35 ^ac но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък.

36 ^ad А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре.